Buscar
  • Monika Uzunova

Блог осем

Actualizado: 25 ago


Да си блогър с главен редактор и програмист в отпуска, се оказа нож с две остриета. Вчера фейсбук и Инстаграм ми блокираха линковете, които бях оставила, защото видиш ли, блога ми бил малишъс или иначе казано злонамерен. Шш, алоуу, тука пишем за мир, любов, депресии, благодарности и все хубави работи, ти Зукърбърге, ще ми викаш, че линка ми бил малишъс. Малишъс е баба ти.

-Бейби, блога ми е мълишас и ми изтриха поста и сторитата🥺 се жалвах на мъжа ми, който беше прекалено изморен от испанското слънце за да ме вземе на сериозно.

Живко изобщо не ми отговори на ИМЪРДЖАНСИИ съобщението и трябваше да се оправям сама в живота за пореден път. Първоначалната ми реакция беше да се ядосам, НО след това, понеже работя все повече върху това да съм дзен и над нещата, осъзнах, че нищо кой знае не се е случило. Ще се оправим и с това, някак.

Стига драми, ето какво научих вчера.


Урок номер едно.


Няма безплатен обяд, така както няма безплатен домейн, безплатни платформи или безплатни блогове. За да имаш сайт, трябва да си плащаш. Е, платих си за домейн и premium пакет на wix. От вчера блога ми се казва theblogage, защото е блог, защото ми го блокираха и щото ще си говорим за ментални блокажи така или иначе. Понеже никак не обичам да харча пари, особено за неща, които съм си мислила, че ще са безплатни, парите за блога ще ги приспадна от бюджета за психолог. И без това съм ви взела всичките тук за психолози и ви се изповядвам почти безплатно, така че ще мина без две-три сесии.


Урок номер две.


Търпението е ключ към успеха. Извинявам се за клишето, знам, че е тъпо, но за съжаление е вярно от вся къ де. Аз лично, по този критерий за успех съм сред топ 10 на най-неуспешните хора на света. Не мога да чакам, откачам, превъртам, полудявам. Като искам нещо, го искам сега или най-добре вчера или предишния ден. Трябва да се действа и изобщо нямам време за губене и що се бави всичко и хайде де, хайде...Е, да, ама не. Живота просто не работи така. Трябва да чакаш. Било на опашката в супермаркета или отговор от последното ти интервю за работа, или да изчакаш подходящия момент да се ожениш или да родиш ... Абе, всичко става с чакане и ако не си научиш урока на време, ще има да си чакаш, докато Бог, вселената или живота ти бие шамар след шамар.

Но wait, чакайте .. сетих се, че не е хубаво да чакаш удобния момент да направиш нещо добро за себе си - да започнеш да ходиш на фитнес, да започнеш да четеш, да отделяш повече време за хобита, повече време за любимите хора и т.н. Там няма нужда от чакане, защото както казва Шишо Бакшишо - днеска чакаш влака, утре чакаш катафалката. Не знам дали го е казвал всъщност, но звучи като да го е.

Така, сега ми остава да чакам да се незнамкаквоси случи със сайта и връзката от http да се превърне в https. Сиреч, чакам буквичката S да се настани преди theblogage.com и действаме.

Междувременно, обещах да не ви занимавам с това какво ям, но си промених мнението. Току що ядох любимата си салата, която е мега вкусна и наистина лесна за приготвяне. Тя звучи така. Нарязваш едно авокадо, слагаш една консерва риба тон, малко сол и чесън по желание и разбъркваш. Готово. Воаля. Сложни рецепти не обичам аз, а тази освен проста е и вкусна. Може да я хапнете на филийка, с омлетче, с крекерче, с каквото ви душа иска, има си и полезни мазнини и протеини и въглехидратче от хляба. Пригответе с любов и консумирайте с удоволствие и мярка, освен ако не искате да надебелеете, разбира се, тогава забравете за мярката.


До следващия път, фолкс. Чакам да получа одобрението на световната мрежа или каквото там беше и ще споделя линка. Мир и любов, и търпение ви желая.

233 visualizaciones0 comentarios

Entradas Recientes

Ver todo