Buscar
  • Monika Uzunova

Блог пет


Когато си изключително податлив на мрачни мисли, депресии, самовглъбявания и изолация от околния свят, е изключително важно да имаш хора, с които да можеш да се свързваш, да комуникираш и да изграждаш здрави връзки с тях и с реалността. Иначе си загубен. Тъй като вече споменах, че си имам сериозно взимане-даване с депресията, искам да кажа, че без хората, които обичам и ме обичат, тоя блог и тоя мой иначе приятен в момента живот, щяха да са абсолютно невъзможни.

Знам, че поизлъгах, че няма да е лично, но ми е важно да благодаря на хората, които ме спасяват или поне опитват да го правят, всеки път като започна да се давя и потъвам до шия в мрачното си съзнание. Защото депресията е занимание самотно и гадно, и неуютно и колкото и невероятни същества да те наобиколят, каквото и да ти говорят или правят за теб, там влизаш сам и излизаш сам, но пък е хубаво да има кой да ти каже здрасти веднага след като си изкараш главата от дупката.

Тези хора, за които ще разкажа, са велики и специални, това са хора на които се възхищавам безкрайно, хора, които не се плашат да влязат в горяща сграда, за да спасят някого. Хора, които са Човеци с главно Ч и О и В и т.н. Велики!

Почвам ги по ред на номерата.


Мама


Мама е боец. И въпреки всичко, през което мина покрай смъртта на баща ми, се събра, за да ми покаже, че всичко е временно и преодолимо. Мама е тая, която ме поставя на първо място, винаги и пред всички, дори пред себе си. Мама е тази, която ще ми направи закуска, дори да умира от умора, ще се радва повече от мен на моите успехи и която е поставила моето щастие като приоритет номер едно. Толкова я обичам, толкова ме обича. Мамо, не се давай, моля те. И не се ядосвай за глупости и спри да се правиш на е.ати сърдития човек, спри да гониш котките и да ги навикваш, щото всички знаят, че им купуваш гранули и салам, и ги храниш по-добре от себе си. Ще се чуем след малко.


Тате, който е на небето.


Благодаря, за музиката, и безграничната ти любов към хората, за смирението, на което толкова упорито се опитваше да ме научиш, а успя чак след като ни напусна и отлетя там горе. Благодаря за меда и за пчелите ти благодаря, да знаеш, че запазихме няколко кошера и Вальо се грижи за тях. Благодаря за снимките и за фотоапаратите. Винаги ще си останеш любимия ми фотограф и най-досадният, разбира се. Благодаря ти за живота. Обичам те! Лети.


Тау


Тау е съдба. Казвам ви. Не че вярвам толкова в съдбата, ама я има. 😬 Някой ден ще ви разкажа за Тау с повече подробности, но сега само ще му благодаря. Тау, обичам те, човече. Ти си най-търпеливият мъж на света и най-любвеобвилният и най-лоялният и най-специалният Евър. Обичам като ми се караш, защото заслужавам понякога. Знам, че почти винаги си прав, знам че мина през ада, за да изградиш тази връзка и знам, че беше в моменти, в които всеки друг би си тръгнал. Всичките ми хубави неща в последните две години са се случили, благодарение на теб. Благодаря, че не спря да вярваш в мен и в нас. Благодаря за нас. Обичам те. Ту дъ Муун Ен бак.


Ани


И Ани е съдба. Никой не може да ме убеди, че съм те срещнала случайно. Мисля, че няма друг човек, който да е правил толкова мили и чудни неща за мен. Обожавам колко си умна и колко мъдрост носиш в себе си. Обожавам да слушам как говориш, толкова е хубаво като си спокойна и се усмихваш. Толкова е хубаво, че и ти не си тръгна, когато минавах през всичките депресии. Благодаря за смисъла, който придаде на думата приятел. Благодаря за говоренето, за книгите, за Laura non che, за Италия, за картините, и кафето, и чашите, и всички тъпи песни, които наложи, и за пердетата благодаря, и за чаршафите, за това че ме научи на всичко в трендо и за всичко изобщо ти благодаря.


Мира


Теб не си позволих да те изстрадам, защото не бях там в последните ти дни и някак не мога да повярвам, че си горе при татко. Обаче, гадини такива, искрено се надявам, че сте се срещнали и си разказвате срамни истории за мен. Обичам те, Мира. Много те обичам. Не знам защо ни отне няколко години, за да надушим, че сме от една порода. Не знам, защо се случи така, че си тръгнах от България малко след като започна коварната ти битка с шибания рак. Иска ми се да бях повече време с теб. Толкова чистота, мъдрост, любов и смирение струеше от теб на последната ни среща, че съм безкрайно благодарна задето ми позволи да те видя. Ти си чудо, Мира. Един нематериален, духовен и романтичен човек в тоя материален свят е като глъдка свеж въздух в планината. Като седемте езера си и чистотата, и красотата и недостъпността им. Лети.


Живко


На Живко задето чете тоя текст пръв и се предполага, че трябва да го редактира, но разбира се, правописа ми е безпогрешен и много трудно ще открие каквито и да било грешки. Благодаря ти Живко. Ти си пич, много пич. И смешките ти са много смешни. И си умен, и внимателен и си много, много добър приятел, въпреки, че понякога много ти личи, че си от Перник. Кво да те правя, обичам те и теб.


Има разбира се още куп хора, на които имам да благодаря. На колегите ми от Грабо, които са ми семейство, въпреки разстоянието и времето. На Визо най-вече. Той заслужава отделен текст, защото е в топ три на най-смислените хора Евър. На Лили, щото е луда, и на Вяра, и на Ива, и Ванчето и Веско. На Хриси, Сиси и Алекс. На Рая, щото хич не ми беше симпатична в началото и после разбрах, че е мега слънчев и смислен човек. На братовчедите ми Вальо, най-вече за разкошните му деца, които обожавам, на Елмира, щото е гуци и има най-сладкото гуци джуниър. И на Ева и Митето, и Риту, които правят живота ми във Валенсия още по-цветен и на La mamá, която не говори български и няма да разбере и думичка и на всички знайни и незнайни хора, които съм срещала в живота си и които са ми дали много. Ама много.

Приключвам с благодарностите за днес. Ще продължим друг път, а до тогава вече знаете - Мир и любов, и баланс за добро психично здраве.

79 visualizaciones0 comentarios

Entradas Recientes

Ver todo