Buscar
  • Monika Uzunova

Блог седем




Весито и Благо


Както знаете, от вчера съм блогър. Да си блогър се оказа много сладка работа и ако не трябваше да плащам сметки, да ям и да се обличам, щях да продължа кариерното си развитие като блогър и въобще да не се занимавам да си търся друга работа, защото първите ми 24 часа на новото поприще, минаха повече от страхотно. Бях на кафе, на мол, на бира, на вечеря. Някакви хора дори ме поздравяваха в социалните мрежи, казаха, че ми се кефят, други, че ме четат на път към морето и се "спукват от смях", че моята депресия им помага да лекуват тяхната и тъй като въобще не съм го очаквала, съм повече от приятно изненадана.

По принцип първите дни, след като си "излязал", както казват, от депресия, са си истинско партЕ. Животът отново има вкус и мирис, и звук и смисъл, и е хубаво и спокойно....Разкошно е хора. Препоръчвам!😬

Наскоро се включих в една група за депресии и паник атаки във фейсбук и видях, че този период на съживяване, го наричат ремисия. Малко е плашещо да го видиш черно на бяло, защото осъзнаваш, че депресията е там някъде зад ъгъла и трябва винаги да си нащрек да не те изненада в гръб. Като игра на криеница. Не знаеш откъде ще изскочи мръсницата и трябва винаги да се пазиш... много. Игра си е... и състезание. До тук резултатът ми срещу депресията е 4:3 за мен. Юху... Дано да се запази!

Тези, които се сблъскват или са се сблъскали с менталното предизвикателство наречено депресия, си имат куп свои термини, абривиатури и думички като ПА (паник атака), АД (антидепресанти), ремисия и т.н. Групите във фейсбук се оказаха по-полезни от очакваното и всъщност има хора, които намират подкрепа, помощ, насоки или поне срещат разбиране и емпатия от себеподобни. Да си част от група за взаимопомощ, не е никак лоша идея, ако минаваш през кофти период. Наскоро гледах един сериал в HBO - Mom, който освен, много забавен, се оказа и много полезен, поне на мен. В Mom майка и дъщеря се борят с алкохолизма си, посещавайки група на анонимните алкохолици и разказвайки своите срамни истории на други, не особено горди със себе си, влюбени в чашката мъже и жени. Общност от looseri или загубеняци, които заедно, всекидневно печелят битката срещу себе си. Вдъхновяващо, не ли? Препоръчвам с две ръце.

Да се върна на блогърството. Уви, в супермаркета няма да ми дадат хляб и хамон, ако им покажа текстове си, затова ще трябва да продължа да работя за някой друг. Предстои ми нещо ново съвсем скоро. Ще ви държа в течение...Stay tuned.

Тъй като този блог няма да е много спретнат и ще скачам от тема в тема, опитвайки се да си изконтролирам маймунския мозък, не очаквайте да ви разказвам хронологично за живота си. Ще минават от детството към днес, ще завивам към тийнейджърските си години, минавайки през последните няколко лета и се надявам, че ще наредя все пак някакъв пъзел с картината на живота ми.

Днес ми се разказва за Весито и Благо. Много ги обичам и пропуснах да ги спомена в текста с благодарностите. Батко Благой го познавам, откакто се познавам, той е част от семейството и първи братовчед на баща ми. Весито я срещнах преди 12 или 14 години, когато след като са се влюбили на някаква романтична почивка, заживя в Кирково, премествайки се от Варна. Кой се мести от Варна в Кирково, бе хора? Кой зарязва морето, за да заживее в село с население от има-няма 1000 човека? Кой, КОЙ - жената на батко Благой. ❤️ Това, ако не е любов и съдба, не знам какво е. Благодарна съм безкрайно, че Весито се намести в живота и сърцата ни, защото даде много на семейството ми и най-вече на мен. Весито е много слънчева и ангелска и знам, че последната ми депресия, щеше да е още по-самотна, ако не беше тя. Връзката ми с тях беше позагубила силата си тъй като се преместих в София, а после и във Валенсия. Знаете, че връзките от разстояние са трудни. Особено ако си на двайсетина години и живота с доматите и кучетата на село, не занимава особено съзнанието ти.

За съжаление или радост обаче, съдбата ни събра отново покрай смъртта на татко. На тях беше дадена нелеката задача да дойдат рано сутринта вкъщи и да ни съобщят, че сме го загубили. Помня го тоя момент прекалено добре. Събудих се, защото някой плачеше неутешимо в съседната стая. Станах и видях Веси, Благо и мама да плачат в кръг.

-Загубихме го, Монка, татко ти е починал снощи.

-Какво? Ама...ооо...какво говорите, бе? Татко ми е добре и вчера трябваше да го изпишат, как така е починал? Глупости. Майка ми се свлече и трябваше да се концентрирам върху нея, а не върху това да повярвам, че баща ми го няма. Глупости, нямало го. Татко си идва днес, така ни казаха в болницата. Изписваха го. Е, нямаше го...

След това заедно с Благой трябваше да отидем да го вземем от моргата, а аз още не вярвах. По пътя си разказвахме истории за него и колко близки са си били всъщност. За тяхната връзка ще разкажа друг път...

Трябваше да видя вече избелялото лице и обездвижено тяло на баща ми, за да осъзная, че мозъка и душата му вече не бяха на земята. За пръв път виждах труп. Трупа на тате. Той си беше същия, само дето спеше дълбоко и мамка му, побеляваше все повече и повече.

Та от този момент нататък, някак все повече осъзнавах колко обичам Весито и Благой всъщност. Нямаше други хора, на които да мога открито да споделям болката си. Може би само Елмира и Вальо тормозих с мрачните си излияния, но не толкова, колкото Веси. Помня, че в един момент изобщо не им се говореше с мен. На кого би му се говорило с някой, който само повтаря колко е гаден живота? Разбирам ги... Въпреки целия ми негативизъм, те ми обръщаха незаслужено много внимание. Буквално сме говорили с часове на Месинджър. Дълги и черни часове на депресия в действие. Благодаря ви! Ама много ви благодаря, че бяхте до мен и най-вече до мама през тоя период. Благодаря, че намирахте начини да показвахте загрижеността си. Благодаря за всяко "ехо, как си?" Благодаря за цветята за осми март, благодаря, че заведохме мама в болница, че ни возихте, хранихте, разсейвахте с присъствието си. Ама много благодаря. Вие сте семейство и да знаете, че може да разчитате на мен за всичко, така както аз разчитах на вас. Обичам ви, Весенце и Благой. Поздрави на Чико.


Мир и любов, и баланс, и себепознание желая на останалите. Дано имате по някое Веси и някой Благо в живота си. Чао и до скоро.

195 visualizaciones0 comentarios

Entradas Recientes

Ver todo