Buscar
  • Monika Uzunova

Блог три

Имах едно гадже, което всичките пет човека, които четат това, знаят как се казва, но заради лелите ви, с които ще го споделите, няма да му споменавам името и от сега нататък за целите на този текст ще наричам ...Гадже.

Това е една от онези истории, които филмират и правят комедии тип дневникът на Бриджит Джоунс или по скоро някоя Боливуд боза с трудно за произнасяне име.

Гаджето за което ще разкажа, беше доста готин тип. Имахме връзка почти пет години, а се познавахме от поне двайсетина. Та това ми гадже срещнах в трети клас, когато родителите му се преместиха от големия град в малкото погранично село, в търсене на нископлатена, неквалифицирана работна ръка и по-големи печалби или иначе казано за да развиват бизнес, свързан с производство на млечни продукти.

Когато си в трети клас, всичко ти се струва магично и необичайно. Дори да си забутан в най-безлюдното място евър, "в този град, в който друго освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи" вървиш по света като истински откривател, търсиш всякакви листенца, облаци и камъни в чудати форми на сърца и екзотични животни, откриваш смисъл във всяка скучна дейност, учиш и попиваш от всеки и всичко, обичаш слънцето и дъжда, и снега и си безкрайно щастлив от факта, че не мислиш дали си щастлив всъщност. Трети клас е велико време. Време на лексикони, бележки с тъпа поезия, време за първи влюбвания, време на "а ти имаш ли си гадже?" време за прашки, игри на гоненица и свободата да растеш и живееш като истинска селско-кралска особа, необезпокояван от мисли за несигурното бъдеще или миналото.

В един от онези магични и есенни първи дни в училище, дойде любимата ни учителка, госпожа Далова и ни каза, че ще имаме нов съученик.

-Ела, Гадже. Покани тя едно свито, доста по-високо от останалите деца в класа, зеленооко, къдраво и ужасното красиво момче в стаята и го застави да стои пред всички, за да се представи.

Ехааа. Този Гадже е истински красавец. Може би е принц, който е дошъл да се смеси с простолюдието, за да ни научи на нови неща? Или е бедно момче, чиито родители са починали, или пък е ужасно богат и ще си избере някое момиче от класа, за да си народят свои много красиви зеленооки деца и да живеят в палата му, пълен с шоколад и понита, и захарен памук? Естествено, това момиче нямаше да съм аз, а Вики Кръстева, Мони Русева или Елена от Домище, тъй като те бяха хубави и достойни за него, а аз вече бях почнала да раста хоризонтално, доста по-бързо от останалите ми връстници. Така де, бях дебелото момиче в класа и в представите ми моя принц трябваше да бъде дебел като мен, защото никой строен момък нямаше да може да ме носи на ръце така или иначе. Този Гадже след това разбира се се загаджи с гореспоменатите момичета, не беше принц, нито беден, нито кой знае колко богат, нямаше понита, нито палат, но пък семейство му се справяше добре, бяха готини, имаха две огромни, много красиви и страшни бели кучета и ни носеха безплатно сирене в училище. Бяха интересни хора, особено майка му, която беше най-красивата жена, която съм виждала на живо до тогава. Гадже живя на село няколко години и в седми клас, семейство му се премести отново, някъде в Разград или Сандански, не знаехме с точност. Така Гадже изчезна от живота на всички, изпари се безследно, докато един ден, когато с красивите ми съученички вече бяхме студентки, го срещнахме отново. Случайно или не... Излязохме с няколко човека от класа в Студентски град, дойде и Гадже, но този път грозното пате (аз) се беше превърнало в лебед (Некрасив но лебед. Лебед но некрасив) и Гадже си ме хареса. Мамо, мамо, дебелото момиче ще си има красив, зеленоок къдрав принц. И така се загаджихме. Тогава минавах през първата си неосъзната депресия и въпреки, че не исках връзка, ми беше хубаво да имам някой, който да ме обгрижва и обича. За съжаление или за радост, връзката не се получи. На 20 и малко вече не ти трябват принцове и минаваш през толкова много промени, че не си много сигурен какво ти трябва всъщност. Кой си? Какво си? В какво вярваш? Ще бачкаш ли, ще учиш ли? Деца ли ще гледаш? Все въпроси без отговори. Истината е, че първите години с Гадже бяха готини, след това малко агонизираме и двамата с моите духовни и материални търсения. Държах се ужасно с него, без да имам причина за това. Той заслужаваше тотално различно отношение, което аз не успявах да му дам. И свърши..след няколко години заедно и двамата завършихме бакалавърските си степени, той се върна да помага на родителите си с бизнеса, а аз се изживявах като sales manager в една от първите маркетплейс платформи за мода в България. Връзката ни приключи на Нова година, след като няколко пъти ме попита защо не съм щастлива. Еми не съм, не съм влюбена в теб, Гадже и съжалявам, че си загубихме времето. Или не. Защото растяхме заедно и ни беше хубаво понякога. Та, Гадже, ако четеш това, знам че имаш ново гадже, което изглежда като от корица на списание, знам, че те нараних, но пък знам и че те обичах и продължавам да тая само хубави чувства към теб. Надявам се, че си много щастлив и въпреки, че си ме блокирал в социалните мрежи, знам, че изглеждаш и се чувстваш добре.

Стана лично и се извинявам на лелята на Живко, която трябваше да прочете това.

Мир и любов и още любов ви желая. До скоро.


70 visualizaciones0 comentarios

Entradas Recientes

Ver todo