Buscar
  • Monika Uzunova

Блог четири

Ще се опитам тоя блог да не е self centered. Няма да споделям супер лични неща, въпреки че е неизбежно понякога. Няма да ви занимавам с това какво ям, какво обличам или какво работя. Ще опитам да разказвам за грешките си, които са толкова много, че ако даваха златни скунксове на безизвестни блогъри, щях да си имам цял рафт от тях. Ще се опитам да разказвам и най-вече какво научих от тях или поне какво се предполага, че съм научила. Има теория, че вселената ни поставя в определени ситуации, за да научим определени уроци. Ако не го направим от първия път, тези ситуации се повтарят, може би с различни хора, на различно място и в различно време. След като приключих връзката си с Гадже, тръгнах в една много кофти посока. Спиралата на ежедневните ми мисли ме заведе на места, които ако бях в по-поетично настроение, щях да нарека дълбините на човешката душа или поне съзнание. Дълбала съм толкова много, че никакви мисли , включително за болести, катастрофи и самоубийства не са ми чужди. И дъно няма. Дъното е там, където решиш да спреш да копаеш.

Влюбвах се в различни хора, или по-скоро в представите си за тях не един и два пъти. В продължение на 3-4 години не съм имала истинска връзка с друго човешко същество, въпреки че умело си измислях такива с всякакви емоционално недостъпни момчета. Но когато си лягаш сам и се събуждаш сам, самотата в един момент започва да ти тежи ужасно а и никоя фантазия не те топли наистина през зимата. Веднъж попитах човека към когото изпитвах най-голямата ми несподелена любов, за която ще стане дума друг път, от какво се страхува най-много. От самотата ми каза. И приютих страха му като мой, отгледах го и го обичах дълго, за да го пусна да изтече в каналите на времето Вече не ме е страх от самотата.

Помня първото си несподелено влюбване, което слава богу не доведе до депресия. Беше в приятел на приятел. Колко съм била влюбена от сегашна гледна точка е повече от спорно. Просто физически привлечена от един младеж, който междудругото се оказа доста пич. Заглеждах го, радвах се като се засичахме в компания имахме няколко нелоши разговора и накрая той ми каза, че не е реципрочен. Още го помня това изречение. Стана ми доста тъжно, но поне изборът му на думи ме развесели. Както и най-добрите ми приятели, с които после се шегувахме при всеки удобен случай с реципрочността и колко е важна всъщност тя.

Влюбване номер две - разкош от романтичен филм. Почна като Ля ля ленд и завърши като Хвани ме ако можеш.

Историята е следната - на екскурзията в Гърция, Моника среща испанец, тя тъкмо е научила две-три изречения на испански. Para dejar de fumar hay que estar decidido или За да откажеш цигарите, трябва да си наистина решен, е първото изречение, което му казва на родния му език, той се смее, споделя и за трудното си детство и си говорят до сутринта за всякакви неща, пламва една любов като от филмите, те се разделят - той си отива в Овиедо, тя в София. Плачат неутешимо. Mi amor. Ще ти пиша всеки ден... и и пише всеки ден, любовни поеми, музика, снимки. Ще бъдем заедно, ще видиш, това е съдба и казва той и тя вярва и цъфти и се радва. И почва да учи испански, превъртява всички нива на Bussu(много полезен app за научаване на езици) за да може да си говори със свекървата. Ох... Всичко е толкова сладко, чак горчи и те втриса. Той се казва Пабло и е по-малък от нея, но това няма никакво значение, защото за любовта няма граници и възрастта е просто число. И те ще намерят начин да са заедно. С времето обаче той все по-рядко и пише, не отговаря на съобщенията първо с часове, после с дни. Моника е паникьосана. Какво се случва? Donde esta el amor del que tanto hablan? Слуша балади на испански и реве като малко дете, препрочитайки всичко, което са си казали. Депресия намбър уан, добре дошла!

Еми...тъжно ми беше и смотано, и всичко загуби смисъл за няколко месеца. Нито работа, нито приятели можеха да ме спасят от дупката. Ще пътувам, ще запиша магистратура, ще замина да уча в Испания с надеждата да си върна изгубената любов, разбира се. Нищо не помагаше. Продължи ужасно дълго и съм безкрайно благодарна, че свърши. Свърши с друго пътуване. В Кипър. С друго младо момче, в което обаче тя не се влюби като в Пабло, щото тези кебапчета ги е яла и не, не са вкусни, но пък си изкара готино. Кипър е топ. Препоръчвам!

А на Пабло, който едва ли ще види това, щото ме ънфолоуна в Инстаграм, мога да кажа само Пабльо, испанско лайненце мъничко. Ти какво страхливо говно се оказа само. Обаче ти прощавам и ти благодаря от цялото си сърце за всичката музика, за летящото момиче на Хуанито Маканде, за Естопа, за Green Valley и затова, че за няколко месеца ме правеше истински щастлива. Надявам се, че си добре, диваненце, и че не правиш така и с други момичета.

С благодарност: Моника с К.

Стига толкова. Депресия номер едно ме научи да не вярвам на млади красиви испанци, но още не бях приключила с влюбванията в илюзии. За това - някой друг път. Научих още и че ако един ден имам дъщеря, романтичните филми ще са и забранени до навършване на пълнолетие.

Това е за днес, фолкс. Мир и любов, споделена любов ви желая!

54 visualizaciones0 comentarios

Entradas Recientes

Ver todo