Buscar
  • Monika Uzunova

Блог шест

Обещавам, че ще им измисля някакви по-умни имена на тези блог от едно до шест. Просто още свиквам с мисълта, че ще пиша блог и си го ползвам за вътрешно утвърждаване и забавление.

Ако трябваше да му дам име на следващия текст, то би било нещо от рода на: "Силикон, джуки и недостижими стандарти за красота. " Ако имате по-добра идея, може да я споделите, тъй като главния ми редактор, който започна работа вчера, днес е в отпуска и коси ливади около Перник.

Бях си обещала, че като стана на 30 ще започна да си боцкам хиалуронова киселина или с каквото там се боцка човек, когато иска да е вечно млад, да върви срещу природата и гравитацията, да забави неизбежният ход на времето и стареенето и да изглежда нереалистично красив. Forever young I want to be forever young. Имам панически страх от бръчки и никак не ме радва идеята да приличам на стафида след година или две. Помня, че като дете имах проблем с това, че майка ми беше по-възрастна от всички майки на съучениците ми. Беше ме страх, че ще остарее и ще почине прекалено рано. Ревах всеки пък на песента на Глория "Не остарявай, мамо, победи, бори се ти с усмивка и живот" или любов, няма значение. Мамо, ти що имаш толкова бръчки? Вероятно детската ми наивност е причинявала известен дискомфорт на майка ми, за което и се извинявам искрено. Сега осъзнавам, че раждайки ме на 33 ни е направила огромна услуга и на двете, но тогава да си стар ми се струваше мега страшно.

Та, април месец навърших трийсет и ще излъжа, ако кажа , че не прегледах Grabo за всякакви боцкащи процедури за лице. Слава богу, мъжът ми реагира със звучно и категорично НЕ, всеки път като заговоря за ботокси. Ама за какво ти е това? Толкова е грозно? Илчии.. нооу. Толкова си хубава, недей. Имам огромния късмет да бъда приемана с всичките си стрии, целулит и мимически (все още) бръчки. И си мисля, че всички момичета, които се бодат толкова упорито, могат да си спестят всичките главоболия и пари, ако обичат малко повече себе си. Не ги съдя, разбира се. Да обичаш себе си е трудна и тежка всекидневна работа. Със сигурност малко по-пухкави устни и изгладено чело дават по-голямо самочувствие и временно ги карат да се чувстват добре. За мен същия ефект би имал и един шоколад, торта или кекс, или хайде - невинно избелване на зъби, мезотерапия или прическа при фризьор.

Не съм против разкрасителните процедури. Даже напротив. Докато бях в България двамата с мъжа ми си избелихме зъбите, просто защото и двамата пушим и усмивката ни не беше Баш красива. Срещу стотина лева в София, можеш да намериш куп добри зъболекари в Grabo, като тази, която ние си купихме и препоръчвам лично

https://grabo.bg/sofia/izbelvane-na-zabi-022w8



Против съм обаче всичките филъри, филтри и голи снимки на перфектни тела в Инстаграм, които създават само и единствено лъжливо усещане за щастие и някакви недостижими стандарти за красота, които служат като примка за риболов, на козметичните компании и пластичните хирурзи. Малко е тъпичко според мен да си на 20 и малко и да изглеждаш като леличка на 45+, но пък коя съм аз, че да ви казва, кое е тъпо и кое не. Това, което мога да ви кажа обаче, е да опитате да обичате себе си. Не е задължително да се държите като високомерни гъзове или скъпоплатени проститутки, за да го правите. Обичта към себе си е тиха, незадължаваща и служи като десет разкрасителни процедури на един път. Любовта към себе си е любов към най-близките ви, към майка ви, мъжа, детето или приятелите. Любовта към себе си е освобождаваща. Мнооого трудно занимание е това, особено ако си в кофти настроение или кофти ситуация. Но точно тогава любовта към себе си (за осми път) е най-стабилната основа, на която можеш да стъпиш.

Пожелавам ви я искрено. Чао от мен. Мир и любов.

96 visualizaciones0 comentarios

Entradas Recientes

Ver todo