Buscar
  • Monika Uzunova

Дежа вю




Пишейки този текст, през една нетърпимо гореща събота, получих Дежа вю. Какво е Дежа вю ли? Отдавна не ме е занимавал този въпрос. Помня обяснението на Алекс от преди няколко десетки години. Стояхме в прашната и разхвърляна стая в студентско общежитие номер 42 в меката на българското парти-Студентски град и обсъждахме философски въпроси.

-Дежа вю, каза ми Алекс, според мен, е чувство, което ти подсказва, че каквото и да си правил, каквито и решения да си взимал в миналото, независимо дали си казал "Не", или "Да", независимо дали си решил да учиш математика или биология, философия или икономика, без значение дали си се оженил или не, си щял да завършиш на същото място и със същите хора. Не е спомен от минал живот, нито предчувствие, просто смесване на няколко действителности едновременно, в които всичко е еднакво за един момент. Еми, яко обяснение. Приемама ли го за истина?


Та...слушам Пинк Флойд, мъжа ми чисти до мен, а аз получавам дежавюта, каквото и да са те..


-Бейби искам да пея в метрото като този човек там, казвах на мъжа ми вчера, разминавайки се с музикант на една от централните станции в Барселона. Ще си докарвам някой друг лев, какво?

Дотолкова мога да пея. Ляляля пет евро. Още ляляля и хоп още пет евро.

-50 стотинки ми каза мъжа ми, смеейки се на поредната ми нелепа идея.

-Не можеш свободно да пееш в метрото. Трябва да се явил на конкурс и да бъдеш одобрен, поне така правят в Париж.


Булшит. Никакви одобрения не са ми нужни, просто ще си пея там...после се сетих, че, ако някой ми даде левче или евро, аз трябва да дам 10 или 15 процента от тях под формата на данък печалба, да платя 350 евро такса за фрийлансър и да си плащам социалната застраховка и изобщо тая работа с пеенето в метрото се оказа абсолютно нерентабилно занимание и затова реших, че ще си пея вкъщи всякакви неща, които по принцип Тау не харесва.


Това лято не спирах да слушам Седем дни на Молец. Измислих и джаз вариант и се опитам да му я пробутам, но за сега безрезултатно.


Забравям какво е трябвало да ви кажа, четвъртък вечер е и покрай новата ми работа започвам да изпитвам смущения в съня. Крепи ме мисълта, че ако работя 25 години във фирмата, лично CEO-то, ще ми подари Rolex. "25 години, ама Ролекс", ще кажат едни, "Ролекс ама 25 години" ще кажат други и все ще са прави .


-Бейби, остават ми само 24 години, 11 месеца и няколко седмици докато си имам Ролекс. Това са около 9100 дни веднага ги сметна Тау и така честно казано звучи по-добре. Гледайте и завиждайте. След няколко хиляди дни ще съм горд притежател на Ролекс, ако дотогава не са ме уволнили, не съм напуснала или не са си сменили политиката разбира се, но какъв е шансът това да се случи?

* Бел.ред. Тоя Ролекс вече го обещах на един човек, така че ако ви се завижда, ще ви дам координатите му на лични.


Блогът днес е тегав, приятели, говоря за мир и любов, но за да си в мир и любов, трябва да си в настоящия момент, а в мен са се загнездили още неща от миналото, които не мога да изговоря... Има теми, които избягвам, има травми, които не мога да излекувам, има хора, на които не мога да простя и такива, които вероятно не могат да ми простят на мен. Изоставянето е предателство, което не мога да преглътна. А съм изоставяла и са ме изоставяли.


Какво се случва с всичката тая неосъществена любов, с всички измислици на съзнанието, с "и заживели щастливо до края на дните си"? Тези, които се разделят след Хепи ендинга, който обещават по филмите или преди изобщо да е имало хепи бигининг, питат ли се като мен какво е можело да стане ако...? И защо не е? Променят ли грешките в себе си? Отчитат ли ги като такива или просто забутват спомените в някое чекмедже на съзнанието, което се отключва само ако нещо голямо разтърси главата им, или алкохола не пробие там и не започне да събужда споменът за онзи човек, за онова нещо? Има толкова провалени връзки. Някои истински, други прекъснати преди най-хубавото начало, което сте си представяли. Възможно ли е в някаква друга реалност тез връзки да са се случили? Възможно ли е испанското лайненце, както го нарекохме в един друг текст, да живее с мен на брега на Атлантическия океан? Или да съм си родила две деца в Разград, Кърджали или Сливен? Или да съм програмист във фирмата на гаджето ми с офис с гледка към... Люлин? Възможно ли е "Дежа вю" да е когато всичко това вече се е случило и въпреки това си точно там където трябва да си. Да слушаш точно тая песен на Пинк Флойд, да ядеш точно тая салата и да пееш на точно този човек? Не в София, а в Барселона, не в Ливан, а в Индия, не там, а тук? Според мен не е, обаче тоя въпрос...какво щеше да бъде, ако... ?


" те пипна, няма да пусна. Ако те вкуся ще пия ще се пръсна. Ако те видя, секундата сцепвам за да те попия."


Какво е искал да каже авторът изобщо не ме интересува, интересува ме обаче как да загърбя всички паралелни възможности, да им благодаря, че не са ми се случили или, че са се случвали тогава и не се случват сега и да се радвам на точно тоя момент. На сега. На нищонеслучването преди да заспим, на алармата или хъркането, което ще ни събуди в точно тая реалност, за да сме точно човекът, който трябва да бъдем?


...радвайте се на живота, бъдете в хармония със себе си и ако откриете как точно става това, не се колебайте да ме потърсите, за да ми дадете тайната на успеха си!


Мир и любов и моментът "Сега" на вас и на себе си желая.


Пс Този текст е написан в продължение на няколко дни. Авторът се извинява за хаоса, за разхвърляността и за Дежавютата. Настроения, умозаключения и емоции са смесени в твърде различни ситуации, така че бъдете благосклонни. И не се питайте "какво ако?" Акото може би се случва другаде и не е ваша работа, може би никога не е трябвало да се случва, а може да има да се случва...ама друг път. Работата ни е да останем в този момент, не вчера, не утре, днес.

"Какво ако?"

Акото мирише и... горчи като отрова.

114 visualizaciones0 comentarios

Entradas Recientes

Ver todo