Buscar
  • Monika Uzunova

Долу...спирката. (да се чете с любов и мярка)




Можех да продължа да си набирам предходния текст, но ще го дам на някой Gen Z. #Търсясинстажантидамихелпватсблогаивлога

Gen Z, gen Z, те да са живи!

Те и непрограмираните им с комунистически похвати мозъци.


Хора, благодаря ви! Тоя блог е вдъхновен от вас. Ако някога взема Оскар, Пулицър или Грами, ще говоря осем часа колко много ви обичам и колко много ви благодаря. Благодаря на всички по-млади момичета, които ми писаха, за да ми разкажат за това, през което минават. Много сте, силни сте и изходЪт от "тунела" както го нарече по-младото Мони, е близо. Като дойдох в Испания не спирах да слушам една песен. "Ya no quiero que llores, the universe is gonna give you muchas flores." Не искам да плачеш вече, защото вселената ще ти даде много цветя. Вселената всъщност нищо няма да ви даде, но може да отидете и да си ги вземете сами. Отиди и си вземи ооло.

Песен до младото ми аз се казва песента. Потърсете я. Не плачете момичета, пътят е трънлив и тесен, но после е яко. Яко е да ставаш сутрин и да си Key Account Manager в най-голямата каталунска фирма за мода. Ако аз мога, можете и вие. Ако имате нужда от съвет, съм тука. Ръцете ми са широко отворени за прегръдка или за да ви пусна. Вие избирате. Това не е мой цитат, но помня, че го казах го на една несподелена любов преди време. Той не ме прегърна, но пък след няколко ревливи години, осъзнах, че мога и сама...да се прегръщам и да си правя каквото искам. Долу на всички несподелени любови. Те са просто сладкиш, който не трябва да ядеш, защото си на диета. Долу на диетите. Обичайте се, толкова е просто.

Преди шест години за пръв път стъпих в Барселона. Тогава не знаех и думичка испански и Оля още ми беше Холя. Утре имам среща с някакъв директор и знам, че ако искам ще стана и директор. Мога да стана каквото си искам и да я оплескам жестоко, но мога и да успея да си спечеля доверието на останалите и да правя велики неща... във фирмата или извън нея. Мога, бе. Ако мога да науча испански и да живея в Барселона, без да се налага да слугувам на някого, значи мога всичко. Ако аз мога всичко и вие го можете.

Пиша го тоя текст защото утре ще си говоря за Стоичков, неизбежно е, обаче знаете ли кво? Долу Христо Стоичков, бе! Да живее Мика.



Гледали ли сте на РъБъ. Велико представление. Това текст трябва да се чете само от хора, които са гледали на РБ. В една от сцените Деян Донков нашепва супер любовно, нежно и откровено налудничавото: "Изроди, изродиии, ебахте и майката на тая държава".

Аз знам, кой не я е гледал.

Дани, отивай да гледаш на Ръба, gen Z ненапрограмирал се и ненаработил се, такъв!

Моля да се чете нежно. НаДолу, "долуто" трябва да се изговаря като че казваш на майка си "обичам те", пусни ме.


Писна ми самочувствието на младите у нас да зависи от някое сърдито напляскано 50-годишно чавдарче. Долу бе! Долууу, нежно казах.


Наско, днеска ми напълни душата. Егото ти е огромно и ме биеш с 300 в това отношение, но знаеш ли кво? Никой талант не е по-голям от многото работа, а ти тва го можеш.

Да живее Наско. Долу Визо. Визо, обичам те, обаче долу, човече. Ела да се пенсионираш в Барселона. За какво са ти всичките тези пари, ако ще ми завиждаш на мен? Ъпсуртно е. Долу, Визо. Пенсионирай се, тука наоколо, моля и стани член на сохо клуб най-накрая в тоя живот. Долу, Визо. Да живее Наско.

Долу и на Ъпсурт. Душата ме боли да ги пиша тея неща, хора. Ама Ъпсурт са мъртви. Уби ги Буч. Златния телец и всичко, срещу което уж се борихте, пичове... Да не мога да ви слушам в Spotify.

Буч, срам си. Долу! Долу и Хазарта. Боже, Ицо Хазарта е Бог, обаче долу на всички измислени авторитети, бе. Ъпсурт умреЕ, да живеят Молец. Изведи ме от стая пълна с празни хора...

Долу Ъпсурт. Долу на Слави Трифонов, да живее Цитиридис. Гледах Цитиридис при един певец влогър. Голи влога му, да живее музиката. Слави се осра толкова, че не мога да му слушам и живата рана вече. Долу Слави. Долу.

Карбовски, жив да си, пиши поезия и се пенсионирай. Ако искаш ще ти я продавам в Испания. Ама Долу!

Карбовски ме депресира, да живеят НЕновините. Да живее Самуил Петканов.

Да живеят всички необременени и непрограмирани.

Страх ме е, че ще се превърна в леличка като гореизброените за сваляне.

Ужасява ме, че ще видя приятелите си от университета с кореми и провиснали задници. Недейте, пичове, контролирайте го тоя глад. Долу на бързите закуски. Да живеят салатите. Долу Макдоналдс. Долу...Надолу по реката, оттичайте се ненужни, непотребни закостенели мозъци. Долу на БСП. България има нужда от нещо наистина ляво. Долу на алчността. Долу на неточността. Долу, спирката и си отивайте на село. Оставете я тая държава на младите. Долу и на мен, писнах си с тая обсесия по старото. Долу, умирай. Кралят е мъртъв, добре де кралицата, да живее Кралят.



Чао с мир и любов си тръгнете, иначе няма да има кой да ви плаща пенсията, дърти чавдарчета алчни...чичковци и лели сладки такива. ❤️ Обичам ви, разкарайте се. ❤️

215 visualizaciones0 comentarios

Entradas Recientes

Ver todo