Buscar
  • Monika Uzunova

Любовно писмо до Септември




Септември е най-най-най любимият ми месец. Толкова обичам септември.

Кълна се, че някой или нещо, прави така, че именно през септември да ми се случват най-велите неща Евър. Септември ми е време за приятели, учители и обичане, ама много обичане и много разбиране.


Не мога да спа през септември. Не мога да искам да ме събудите, когато свърши септември, защото има толкова неща за наблюдаване и говорене тогава...


Есента е най-красивото остаряване в природата.

Пускане на старото, загърбване на ненужното, рестартиране на забилия ни компютър, оставянето му да си почине през зимата, за да умре и пролетта да избухне в цвят и сила.


Есента е като онова най-силно обичане на друго човешко същество, точно преди да се наложи да пораснеш и да разбереш, че най-голямото обичане трябва да е това на теб самият и това е толкова Велико!


Младото ми аз живее в много момичета и момчета на по 15, 20, 25 години. Знам колко умна бях преди 5, 10, 15 години и знам колко умни са тези момичета сега. И понеже ги обичам на всичките им обещавам страдание.

- Как можа да го кажеш това на Йоана, Моника? Страшен мотиватор си.

Йоана е една девойка на 26 от Брага, Португалия, живееща в Париж и сбъдваща мечтата си да е успешен фотограф. Супер, Йо, депресирана си, чакай да станеш на 27. Там е най-забавно.

- Ама не, аз осъзнах, че трябва да обръщам внимание само на хората, които ме обичат и се променям яко.

- Добре, бе, изчакай малко...Обещавам ти да страдаш още.


Анъм е на 26, от Пакистан. С Анъм имах най-умния си разговор от години. За любов, ислям, Корана, Библията, езиците, тежките екзистенциални кризи и това, че болката от умирането на най-голямата ти любов, ще остане дълго след като си забравил за епизода, в който си искал просто да умреш и да те няма. Обичам те, Анам. Толкова приличаш на мен, даже очите ти са същите, за Бога, за Алах. Ще мине и това.


" Искам да се прибера, да зарежа бизнеса си и просто да рева".


-Мони, на 26 от Кирково. Мони, ти правиш всичко, което направих аз! Зарязах богатото си гадже, успешния бизнес на баща му, гаража пълен с мерцедеси, Поршета и джипове и станах продавачка на франчайзи. Обещавам ти страдание. Обещавам ти есен, мило Мони и това е най-красивото умиране на детските ти илюзии за любов и щастие. Изходът е зад ъгъла, само не спирай да вървиш.


Не искам да плачете, момичета, разкарайте страха, ще бъдете много повече и аз ви разбирам.

Това се пее в песента до младото ми аз.


Разбирам ви толкова много, точно така както ме разбираха Ани и Рая, оная вечер когато им ревах в Мементо на Витошка преди три-четири години.

- Ама той не ме обича, някаква девойка му лежи на рамото и това е толкова страшно... Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене...

- Толкова е хубаво, че плачеш така, Моничке. Жалко, че никога повече няма да го правиш по тоя детски начин ми каза Анелия тогава. Най-умната жена на света е тя. Онзи ден и казах, че половината ми разговори с хората са като че ли тя им говори.

-Крала съм от теб толкова, Аничке.

- Не си крала, просто имаме еднакъв светоглед.

Благодаря ти, бе Анелийо. Благодаря за Рая, благодаря за Мари, за Стелето, за Визо, без тебе никога нямаше да ги срещна тези ангели човешки.


" Трудните времена раждат силни хора, а силните хора създават слабаци. "


Малко преди да почине баща ми имах ужасния късмет да бъда с него за по-дълго време. Миналия септември.

След като ме уволниха от работа, която аз така или иначе бях напуснала в съзнанието си, реших, че ще се прибера в България за по-дълго време. Цели две седмици се шляех из България и се радвах на баща ми и майка ми. Миналия септември имах най-силното си чувство, че нещо приключва и умира. Мислех, че е Мира, но се оказа че татко побърза да я изпревари. Масивен инфаркт в болницата, неглижиране от страна на повечето лекарите и един доктор, който просто му е казал, че е закъснял с това да отиде при него. В болницата го изпуснаха.

- Баща ти е бил убит, ядосай се, ми каза Ани тогава.

Аз обаче, знам, че ядосването нямаше да ми помогне ...имах нужда от есен и зима, и пролет и синева в мълчание. Имах нужда от вярата, че татко сам е избрал да си отиде. Благодаря, че поне ме изчака да го видя отново, благодаря на лекарите, които направиха това възможно и благодаря на Септември.

Смъртта е най-големият учител и тези, които се сблъскват с нея всеки ден, заслужават цялото уважение на света.

Поклон пред работещите лекари и глухарчета за останалите. Станете продавачи в Билла или Лидл, аман от пишман лекари, програмисти и мениджъри. Не е срамно да си чистач, както казва един успешен чистач с Порше или Майбах, знам ли ...


Обичам септември. Не искам да спа през септември, а само да наблюдавам и слушам, и да поемам от мъдростта и цветовете му.


And the leaves are falling like falling in love with the ground.


Мир и любов, както казваше татко и аромат на печени чушки, както казвам аз, ви желая от ❤️ и нека боли, па ако ще и тъпо да е.

Визо, горе! Младите не са готови още!



180 visualizaciones0 comentarios

Entradas Recientes

Ver todo