Buscar
  • Monika Uzunova

На диета съм...




Мисля, че мога да напиша любовен роман с елементи на хорър, ако тръгна да разказвам в детайли за странните ми отношения с храната. През годините съм изглеждала от много слаба, до неприятно кръгла. Мразила съм си тялото в продължение на поне две десетилетия и всичко, което му причинявах, беше от желание да се впиша в програмираните ми стандарти за красота. От около две години тотално се отказах от диетите, които бяха ежедневие за мен, започнало доста преди това... откакто навърших 12.

От 12 до 27 всяка хапка храна беше мъчение. Не защото не обичам да ям – напротив, защото обожавам храната, но след всяко ядене ми беше виновно, че може би прекалявам. Че "Ох, що го изядох сега тоя бонбон и другите 20 след него, след като съм на диета?"

„От утре съм на диета“ беше най-често употребяваното ми изречение. Толкова автотормоз и автоагресия съм си причинила заради шоколади, сладкиши и пица, че ако го правих на някой друг, вероятно вече щях да съм осъдена на доживотен затвор. Истината е, че се изморих от това. След като си намерих мъж, който да обича всичките ми пееесе плюс килограма, някак се успокоих и храната вече не играе чак такава роля в живота и менталното ми здраве.

След като през март 2020 ни затвориха като прокажени по къщите си и с Тау тъмно почнахме да "излизаме", докато всъщност бяхме карантинирани у дома, започна последното голямо плюскане в живота ми до този момент. Тау държеше да ми сготви всичките възможни индийски манджи, а аз от своя страна държах да ги изям… отново всичките. Продължихме така няколко седмици, докато тотално не можех да си закопчая дънките. В онзи етап имах само едни дънки и ми беше важно да мога да ги закопчавам, но това е история от друг блог. Та, след като качихме няколко килограма, докато се вживявахме на индийско-български шефове, решихме (да се разбира Аз реших) да започнем диета. Ама сега. Веднага. Кето ще е. Не защото е модерно.

Кето е като ядеш предимно меса, мазнини, яйца и салати, и малко млека и боровинки. Никаква захар, никакви плодове, никакви въглехидрати. Единственото, което знам, че работи за мен, и то бързо и без много драми. Започнахме да се храним нисковъглехидратно и почти половин година не сме яли пици и паста. Той отслабна много, аз... не толкова, но последната депресия я изкарах на глад и цигари, така че съм обратно в играта, наречена "как да тежиш под 55 килограма!"

Първата ми "истинска" диета беше, когато за едно лято свалих над 22 килограма. Бях в седми или осми клас и реших, че не мога да съм дебела повече. Понякога съм страшен Овен с асцендент инат и Луна в инат и слънце в инат, и схванахте ми астрологията... Ядях по веднъж на ден, предимно кето. На онзи етап не съм знаела какво е кето, разбира се, но си бях свела въглехидратите до минимум. От 74 (може и повече да са били) стигнах до 52 килограма през лятната ваканция. Като се върнах в училище имаше опашка от желаещи да им кажа тайната на отслабването си. Бях си истинска доктор Емилова... Трябвало е да стана диетолог по онова време, но тъй като никога не съм имала финансови проблеми, докато бях дете и тинейджър, съм пропуснала шанса да монетизирам консултациите си...

В началото обяснявах на всички как да не ядат хляб, как да ограничат сладкото, но в един момент вниманието им ми идваше в повече. Имаше ужасно неприятни хора, които държаха да им кажа някаква скрита рецепта, да им кажа абра-кадабра или да отслабна вместо тях. Все още детският ми мозък разбираше, че всички обръщат прекалено голямо внимание на външния вид и с това ми досаждаха... В един момент им казвах, че съм отслабнала със секс, наркотици и рокендрол (чух го някъде по телевизията), просто за да ме оставят на мира. На дванайсет в Кирково обикновено шансът да си девствен е към 99.99%, особено ако си леко или по-скоро тежко дебеличък, наркотиците бяха само по филмите, а шансът да слушаш рокендрол е само ако Борис Дали направи някое рок парче. И въпреки това имаше хора, които се връзваха... „А тая ли, бе? Тая от наркотици и секс е отслабнала.“ Нещата, които можеш да научиш за себе си от бабите на село ще бъдат обект на отделен текст...

Въпреки, че тежах 52 килограма при вече 165 см височина, все си намирах кусури. Никога не съм носила къси дрехи, заради стриите, които се появиха след отслабването. Бях слаба, но мислех, че имам най-грозното тяло на света. Не спирах с диетите. То не бяха варени яйца, Японско чудо, разделно хранене, 90-дневна диета, Картофена диета, Динена диета, Дюкян, Адкинс, Узунов, Дънов, (сигурна съм, че забравям някоя диета, на чийто създател искрено се извинявам) кой ли не и какво ли не.. Бях се вкарала в кръга наречен „йо-йо ефект“ и колкото и да се опитвах да се контролирам, все нещо не ми се получаваше. И така има-няма 15-16 години. Хубавото е, че по някое време в ранните ми 20, започнах да спортувам доста и като цяло се чувствах поне енергична и здрава. Щеше ми се господинът по физическо, който ми писа петица (и то от жалост, да не ми разваля дипломата) да види как тичах по 7-8 километра, издържах на близо двучасови тежки кикбокс тренировки, танцувах, ходих на йога и какво ли още не.

Последната диета, за която споменах, ми помогна много. Не знам как стана, но след няколко месеца без захар, желанието ми за сладко се изпари безследно. В неделя бяхме на разходка с друго индийско семейство в Барселона и споделих кексчето с шоколад, което си бях поръчала с тях. Нарязах го на пет малки парчета, изядох си моето, и ми беше напълно достатъчно. Кълна се, че преди няколко години, за да ви споделя сладкиша си, е трябвало да сте ми дарили бъбрек минимум или да съм изяла поне два шоколада преди това. Сега желанието ми за захар изчезна като металното левче... Появява се от време на време, но като цяло го няма. Пия сокове, смутита, много кафе, рядко със захар и нямам никакви пристъпи за "сладко". Излекувано е… поне за сега. Как стана? Пригответе се за малко мотивационна реч, пълна с клишета.

Пичове, ако не се харесвате, има начин да се промените. Можете да отслабнете с кето, докато ядете пържоли или дори десерти със стевия. Можете да се тъпчете и пак да отслабвате, можете да спортувате, колкото и невероятно да звучи, ако аз мога и вие можете, можете всичко общо взето, но докато не излекувате дебелото дете в себе си, никога няма да сте доволни от резултата. Дебелото дете във вас освен нахранено, трябва да е защитено, да чувства, че го обичате, че се грижите за него и да му обръщате цялото внимание на света. Щото е пълно с красиви тела с празни погледи и това не е нито красиво, нито здравословно. Ако искате да отслабнете, почнете с любов към себе си. С дълбоко разбиране на всичките ви травми, на всичките ви бъгове. Пишете. Водете си дневник на това, което ядете, но по-добре записвайте как се чувствате и защо... Ако искате заповядайте да пишете в блога ми. Ще си направим нов тип терапия и диета. Ще я наречем блоготерапия или любовна диета, или ще го брейнстормнем и измислим. Ако носите дрехи до L или XL и твърдите, че сте дебели, тичайте бързо на психолог. Имате отчаяна нужда от внимание, не от диети. И най-успешната диета на света се нарича... абра-кадабра, обичам себе си! Чао, мир, любов и кето банички.

98 visualizaciones0 comentarios

Entradas Recientes

Ver todo