Buscar
  • Monika Uzunova

На Жеко и Дани / Имам човек




Когато съм била в десети клас и Весито тъмно се премести да живее на село, ни заведоха с братовчедка ми на екскурзия във Варна. Ебаси приключението. Седем дена път с камили е това пътуване от Кирково до Варна. Не защото е супер далече, а защото пътищата, които имаме са...майко, майко...

На това пътуване, казаха ми наскоро Веси и Благо, съм се обърнала към тях и съм казала.

- Аз един ден ще стана сууупер богата. Знам го просто, ще имам много пари.

- И като го каза с тая решителност на луд овен, имах чувството, че заповядваш на вселената, че я настройваш, че го знаеш от предишен живот. Направо ни изплаши.

Това наистина не го помня, верно, че овенското в мен беше много силно тогава и си говорих всякакви тъпотии, но едно е сигурно - може и да нямам много пари, но аз, в тоя момент, 15 години по-късно, съм супер богата наистина. Богата съм на преживявания, на знания и най-хубавото, богата съм на приятели, ама от истинските. От хора, които се хвърлят с 300 да те спасяват, да помагат, да са до теб. И това струва повече от всеки милион, от всяка позната и непозната валута или акция, която може да имам някога.



Жеко и Дани ги срещнах в първия си ден в УНСС, заедно с Хриси, Алекс и Сиси и още няколко момичета, които за малко да ме откажат от идеята да уча в университет изобщо.

Жеко всъщност го срещнах преди да започна университета. В един форум в сайта на университета, в който бъдещите бизнес администратори, мениджъри и каймакът на нацията, както твърдяха, си помагахме да разберем какви документи се изискват от нас. Жеко ме добави като приятел във фейсбук и си пишехме някакви неща и помня как жестоко ме дразнеше, че след всяко изречение слагаше едно дълго хахахаха, все едно Уди Алън лично е дошъл да му разправя смешки.

После в първия ми ден в университета опитах да се присламча към една групичка с момичета, чийто разговор беше като по учебник за кифли.

-Олее, видя ли го тоя с незнамдикакваси коса? Оле, много е сладък, не ми го пипай за мен си е.?!?

WTF не сме ли тук да се учим, кви мъже, кви пет лева. Избягах от тях и се шмугнах при Хриси, която ми е мега любима, ама ще разказвам за нея и как ме слушаше да рева в кафето с часове и опитваше да ме успокоява, че не е толкова зле, в някой друг текст.



Сега за Дани и Жеко.

След неуспешното ми сприятеляване с онези момичета, които после се оказаха доста готини и симпатични всъщност, се насочих към момчетата.

- А ти ли си Жеко, здрасти, аз съм Моника.

Това е Дани и воаля. Имах си приятели в УНСС. Сградата на университета си беше истински лабиринт и с малоумното им номериране на зали, първата година мина в лутане измежду етажите. Тука ли сме? О, не, това е в новия корпус, газ да бягаме, че закъсняваме. Ако успееш да си намираш залите в УНСС-то, значи си годен за диплома. Айде, честито.

С Жеко и Дани ходенето на лекции беше адски забавно, все ме разсейваха и говориха глупости, така съм се смяла на тъпотиите им, че нямаше как да не ги заобичам. После сме пили заедно, напивали сме се у нас, спали сме по 8 човека преди изпит в една 2*2 стая, ходили сме на чалга, на караоке и на Ъпсурт по сто пъти. Слушали са ми излиянията с часове. Дани особено, който после ми стана съквартирант за малко, е чувал доста за несподелените ми любови. Жеко помня, че опитваше да ме откаже от нереципрочния си приятел, щот той не бил готов за връзка, ама не искал да се бърка, ама ти да не страдаш. И знам, че никога, ама никога не са искали да страдам и ако са могли, биха ми спестили доста ядове.

Едно такова хубаво усещане да си защитен сред свои, да си сред братя от други родители, да те обичат споделено. Много ви обичам, момчета.



Сега Жеко е кандидат за депутат от ПП, а Дани е активист на БСП. И продължават да се харесват и не са се намразили, нито се конкурират. Разкошни мъже стана от вас, момчета. Гордея се с вас. На Жеко му казвам "депутат за един ден", защото замести за седмица някой в парламента и верно стана депутат.

Няма да ви призовавам да гласувате за който и да е, но аз ще го направя и знам, че ако някой от двамата си позволи да стане паразит, ще им спукам задниците от бой!

Но няма да се стига до там, защото ги познавам и знам, че ще си вършат работата с кеф, желание и смисъл.

Жеко, искам автограф от Ицо Хазарта, Дани искам да ме заведеш на Бузлуджа, обещавам да се държа прилично...поне по веднъж на всеки километър.

Обичам ви, липсвате ми, чакам ви на гости.

Мир и любов, и по един Жеко и Дани да си имате в живота ви желая. ❤️


PS: снимките бяха любезно откраднати от фейсбука на Алекс. Яд ме е, че моите изчезнаха в небитието, заедно с един десетгодишен лаптоп, на който му липсваха копчета, цели парчета от тялото и беше по-одран от стопанин на сиамка, ако го намерите в някое сметище край София, върнете ми го, моля!

146 visualizaciones0 comentarios

Entradas Recientes

Ver todo