Buscar
  • Monika Uzunova

На Кирково с любов

Детството в Кирково беше най-доброто, което можеше да ми подарят съдбата и родителите ми.



Знам, че баща ми много е държал да си живее там и е отказал няколко възможности да се премести в по-голям град. В дневника му, който си е водил когато е бил на 16-17 години, открих колко бедно са живели всъщност. След като го прочетох, Благой беше подложен на двучасово интервю тип "Ама верно ли е това, което татко е написал"?

- Наистина ли не сте яли месо? Е, как така не сте яли кисело мляко, като сте имали крави?

- Киселото мляко беше лукс, който не си позволявахме, Монка. За да нахраниш всички вкъщи, правиш айрян, който след това разбиваш на ръка, за да получиш масло, с което готвиш.

- И пиеш обезмаслен айрян, вместо да ядеш кисело мляко?

- Да, с тая крава трябва да нахраниш пет-шест човека. Затова взимаш айряна, слагаш хляб и ядете с останалите от една чиния. (паница) ... Но беше толкова вкусно.

(И е било, убедена съм.)

-И сте вървели от Жерка, пеша до Кирково, по тея чукари, два километра, за да стигнете училището?

- Вървели сме през заледената река Върбица. Зимите тогава бяха тежки. За да стигнем до училище, някои от възрастните трябваше да вървят пред децата и да пробиват огромните преспи сняг с лопати. Иначе можеше да потънем в снега. Падали са по два-три метра. Докато стигнехме до училище, вече бяхме премръзнали, изтръпнали и мокри от горе до долу.

- И сте ходили дори тогава?

- Разбира се.




Толкова ме е яд, че не сме си говорили за тези неща, когато беше жив тате. Яд ме е, че е имал да казва много, но начина, по който го правеше ме изкарваше "извън нерви". Бях ужасен тийнейджър. Ако някой ден имам дъщеря, която ми пили нервите до краен предел, ще потвърдя теорията, че кармата е кучка и че всичко се връща... Но не сме тук да ви занимавам с тийнейджърските ми години, а с детството, което беше вълшебно, селско, пълно с игри на криеница, на "кралю порталю", пълно с дама пика, жокери и духове, с плуване в реката, ходене на гости, с домашния хляб с масло на баба ми, с трахана, родопски пататник, картофена манджа и печено пиле, телешко от буркана, сладолед, сокче Калифорния и банички. Както ви споменах бях дебело дете и храната заемаше доста важно място в живота ми, но при цялото това вкусово разнообразие, що за човек трябва да си, за да не се натъпчеш до края на хранопровода си? Най-вкусното детство имах аз и не ми пукаше дали е дебело или не. Не бих заменила вкусните банички на мама за кожа без стрии, със сигурност. Тази стрия ми е от кекса на мама, тази от попарата на баба, а другите сто са ми от бързите закуски. Нося си ги с гордост.

Удивително е, че въпреки малоумният начин, по който се управлява държавата, всяко едно поколение живее все по-добре и по-добре. Докато бабите ни са гледали крави, родителите ни вече са били държавни служители или бизнесмени, а децата пътуваме по света, откриваме Индия, Америка, Африка...и Западна Европа ни е като ходенето на гости у съседите.

Връщам се в Кирково. Имам няколко жени там, на които колкото и да благодаря, все няма да е достатъчно.

Госпожа Караиванова от детската градина, както и целия екип там, които ни подариха детство като по филмите. Синьо лято по български.

На първата ми учителка в училище - Госпожа Далова, която ме научи да пиша, да смятам, да чета и да съм любопитна. Научи ме на ръченица, на Андерсен, на модерни танци, на Амено, Амено, и куп други песни, които слушам и до днес.

На госпожа Караиванова, която ми беше класна от пети до дванайсети клас и която ме влюби в Ботев, Вазов, Славейков, Яворов, Димитър Талев, Гео Милев, Елин Пелин, Йордан Йовков (личният и фаворит), който обичах да се преструвам, че не харесвам чак толкова, просто за да има спор някакъв (казах ли ви, че не бях симпатичен тийнейджър), а и защото Елин Пелин наистина ми допадаше малко повече тогава. Благодаря, че ме научихме на пълен и кратък член, на важността на запетаите, на отвертка, на човечност и смирение. Благодаря, че ме подготви толкова добре, че не трябваше да взимам частни уроци, за да изкарам 5:95 на изпита в УНСС. Благодаря за всичко, за присъствието най-вече.

Велики жени, наистина.

Естествено, всичките ми учители там бяха велики сами по себе си. От Кирково са тръгнали толкова добре подготвени човеци, че съм сигурна, че ако има рейтинг на успеваемост, ще надминем едни от най-елитните училища в София и Пловдив. (Фръц, фръц)

Благодаря ви, прекрасни учители. За мен е празник да ви виждам усмихнати и щастливи. Бъдете здрави и продължавайте да правите света едно по-добро място. Ако не гледам крави в момента, то това е защото съм имала късмета да ви срещна и съм безкрайно благодарна за това.

Мир и любов...и бъдете горди с постиженията си, заслужавате цялото уважение на света. Обичам ви, екип СОУ "Отец Паисий". До скоро.


PS: Ако искате да посетите Кирково, то ви гарантирам, че няма да останете разочаровани. Има едни пет-шест хотела там, които посрещат гостите си като крале. Може да отидете на спа, да яздите коне, да плувате в басейн с най-красивата гледка към Родопите, да ядете качамак и дори да отскочите до Гърция, която е на има-няма 20 км.

Силно препоръчвам хотел Енчеви, хотел Кирково, хотел Кремен, и вилно селище Романтика. Само не яжте пица. Не ни бива в пицата в Кирково, но пък баничките на Галя....



Ако не ви хареса, не приемам рекламации, но може да се оплачете на арменския поп и да отидете да се прегледате при психиатър, за всеки случай просто.





584 visualizaciones0 comentarios

Entradas Recientes

Ver todo