Buscar
  • Monika Uzunova

На лидерите, учителите и бащите.

По едно си приличат великите лидери с великите учители и времето... С отсяването!

Сънувах баща ми зад една витрина на магазин. Играеше си с мен. Ту се показваше на витрината, ту изчезваше. Много се забавлих...После ме викна с ръка да отида при него. И тръгвайки се сетих, че в съновника пише, че ако починал те вика при себе си, не трябва да ходиш. Обаче татко просто си играеше...по-скоро ме предизвикваше, отколкото да ме вика заповядвайки. Разплаках се.

-Ти не си моят баща, татко никога няма да ме извика при себе си, ако в съновника пише, че не е ок. Кой си ти, дух такъв? Какво искаш от мен?

И се събудих ревейки.

Страшна ревла съм аз. Мога да си намирам по 80 поводи за рев всеки ден, а като не ми стигат, мога да си плача без причина.

Вижте небето бе, отваря се, красиво е, как да не рева?



Вижте го това листо долу на земята. Кафяво е! Как да не рева?


А това дете в Африка, за което се грижи само Даниел Делибашев, докато ние сме заети да си караме джиповете и да се караме за кинти?


Ако ви харесва блога ми и искате да го има, то трябва да му променим формата. Аз ще ви давам каузи, а вие ще ги подкрепяте с някви къси 2-3 лева.

Що вместо да си купим най-новият Самсунг, не хванем да му пратим някой лев на тоя Велик Дани и да си гледаме старото Шаоми. Ще забие два-три пъти, ама who cares? Търпение малко в тоя живот и малко мисъл за останалия..



Снимки като тази ме забавляват жестоко. Дошли самсунг да си турят реклама на катедралата. Сигурно са дарили някой лев за реставрацията, ама това ли е начина да го комуникирате. "Дадох 20 лева, значи имам право да се наредя до Господ" хаха, долу Самсунг бе. Нема ви стъпим...

Помня как преди години гледах един клип как терористи рушат някакъв храм в Сирия. Честно ли бе, пичове храмовете са ви проблемът? Помня как изпитах една от онея тъпи болки на безсилие пред човешката глупост. Някакъв брейнлошнат, брадат последовател на измисления от някой алчен лидер, Фалшив ислям, троши и роши някакви свети хилядолетни храмове. Милиарди години еволюция и накрая някой бай хуй арабски, сънуващ девици, решава да разруши храмовете на предците си.

И ревах...ревах с глас. Гледах го тоя клип отново и отново.

-Моника, избирай битките си. Някои са обречени на провал. Не можеш да се биеш с лидера на ислямска държава, но можеш да им обичаш децата, за да се надяваш, че те няма да станат като тях.

Има една книга. "Няма да получите омразата ми" не съм я чела още, но я препоръчвам, защото знам.

Като дете баща ми ми купуваше книжка с приказки всеки път като ходеше до Кърджали. Андерсен, Хиляда и една нощ, братя Грим(софт версиите им), после Хари Потър и после дойде междупоколенческият сблъсък. Щото на мен ми се четяха списания за тийнейджъри, а татко искаше да чета приказки. "Абе я, ти ще ми казваш" си мислех тогава. "Де да го бях послушала", си мисля сега.


Помня в един от последните дни, в които видях татко в болницата, че дочух един клюкарски разговор с главната сестра там. Готина леличка, любопитна. Баща ми я накара да се усмихне, въпреки, че хич не и беше до това...

-Миро бе, писна ми от любовниците ти, да ти звънят по сто пъти на ден, а баща ми сладко я манипулираше, за да си получи телефона и да говори с още някой познат.

Баща ми не спираше да звъни на някакви хора. Велик учител.

-Остави хората на мира, бе тате, всеки си има живот, кво им звъниш да им досаждаш, все му казвах да е адекватен малко, а той просто тихо продължаваше да набира поредният номер на човека, който е срещнал веднъж или два пъти някъде си из България. Баща ми не е пътувал със самолет, но беше най-космополитният селски фотограф, който можеше да има някъде.

Оф, уж те пускам, тате, а не мога. Та, в тоя разговор със сестра Катрин, татко и обясняваше за връзката ми с Тау.

-Не знам вика какво си говорят, но на света трябва да има повече смесени бракове, за да има мир и любов.

Така си се бореше татко за каузите....на местно ниво, човек по човек, обаждане след обаждане. И все недоволстваше.

- Е, тоя е много алчен. Не ставай алчна, Мони.

-Ама какво лошо има да имаш пари, бе тате.

-Парите развалят хората.

-Парите просто показват, това, което човек носи в себе си. Пари и власт могат да нахранят цяла Индия или да си купят къща в Барселона. Въпрос на личен избор.

И той се усмихваше... Винаги се съгласяваше, когато му излагах аргументите си, а не му крещях.

-Тате, ще те тресне инфаркта, не можеш да си нощна смяна и след това да ходиш на пчелина. Трябва да спиш, на 60 години си. Ама той си е знаел...имал е работа на пчелина, както и там горе на небето.

Като почина татко, ходих постоянно при пчелите му. Първият път беше най-страшен.

-Здравейте, пчелички, татко вече го няма и ще трябва да ви намерим нов стопанин. Нищо не казаха, ама те вече знаеха.


"Моника, смъртта е голям учител, но времето е най-великият" ми каза Георги на Визо и беше прав. Ти си велик учител, Георги, както всеки останал човек, който съм срещнала по пътя си. Но брат ти е велик лидер, защото знае как да отсява. Мони, това ти е тъпо, не го разбират хората. Не, бе Визо, не ми е тъпо, хората са тъпи и аз няма да се променя, за да ме разберат.

- Хахах. Много ме кефиш, ама промени го малко де, иначе звучи като пиар.

- Добре, ще го променя.



Не ща да променям нищо. Имам почти всичко, за което някога съм мечтала. Нямам татко, но той ме има мен и ми се ще да превеждам мъдростта му в текстовете си. И се радвам, че ви харесват.

Давам ви книги за прочитане:

Андерсенови приказки

Всичко на Братя Грим

Всичко от Хиляда и една нощ

Всичко от Халед Хосейни

Баба праща поздрави и се извинява и всички останали от автора, чието име не си спомням.

Много са ми трудни имената.

На Стоичков в Барселона му казват Стойков. Легенда е Стоичков и е велик учител. Обаче оставете Мика да се докаже като велика...или не. Пък тогава заедно ще седнем и ще я обсъдим.

Оставете децата. Те са ангели. Вчера бях с една двойка индийци, които са ми новите любимци. Тези хора са си родили дете, за да го обичат и да го оставят да бъде себе си. Без да му казват не пипай там. Просто показвайки. Ако отидеш там, ще паднеш, ако пипнеш тоя кактус, ще се ободеш. И то милото ходи като стихия, като пролет и есен, и зима...и прави всичко като котка. Оставете ме на мира, като искам нещо от вас, ще се разплача, за да ми го дадете. Велика жена от двегодишна.

Момичета, ако знаете, че сте по-умни от останалите, просто замълчете и се обичайте, без да забравяте да обичате и събеседника.



Мир и любов и повече учители на тоя свят.



140 visualizaciones0 comentarios

Entradas Recientes

Ver todo