Buscar
  • Monika Uzunova

Търпение...работа, търпение...




-Излизаш, завиваш наляво, после пак наляво и след това надолу и пак надолу...

"...надолу по реката, надолу."

Така ми каза Тау като ме изпрати да ходя да се разхождам на Монджуик.

"Надолу по реката" е част от един текст, който ми е ужасно любим. Нещо, което ме влюби в театъра завинаги. Помня онзи концерт на Лили Иванова, помня, че бях замъкнала онзи Гадже от текста ми с гаджето и помня как пуснаха ОНОВА видеото за първи път. Клип на Мариус Куркински в черно и бяло, минималистичен и прост...велик Мариус Куркински, който рецитира нещо написано от Карбовски. След това този текст стана едно от най-споделяните неща в Българския фейсбук Евър.

"Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене? Като човешка сълза във вълната, като обло камъче в планината. Като път до пропастта, като вулкан до огъня на номадите, Като църква до Бога. Обичам те толкова много, а ти толкова малко мене. Като затворник през лятото, аз съм твоят затворник през лятото. Като иконата на святото, ти си моята икона на святото. Там, където свършват зад ъгъла всички религии, започваш ти. Защо те обичам толкова много? Ти си черешовите небеса, взрив на нарциси, алабастров дъжд, канелен пясък, крясък на шарена птица, очите на бъдещо момче, препълнени с блясък и ухание . Светлината и стената, а между тях живите и останалите. Ти си нова надежда за вечно обичане, ти си прекрасното и необяснимо привличане между непознати ангели в залива на „Утре“. Аз съм обичта, обикновената, ти си величието на една малка мечта, ти си надолу по реката, надолу по реката. Зеленото петно в градината на Дявола, надолу по реката. Защо те обичам толкова много? Като книжна лодка, с написаното на нея стихотворение, отиващо към нетлението, като зрънце слънце към затъмнението. Като дъжд в реката, като длъжник пред олтара, като шепа пръст на земята, като жълта пчела в небесата, като кама в ръката на Господ и изгубен ключ сред нещата, без смисъл и толкова просто като малко момиче, като халка от верига. Не ти ли стига толкова много да те обичам, а ти мене толкова малко? Не ти ли стига да те обичам, като сън преди вечност и молба без колене. Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене?"

Мартин Карбовски

Само това да беше написал Карбовски, пак щеше да му е достатъчно да изкупи всяка евентуална грешка, която е допускал или ще допуска. Мерси, Карбовски. Десет години по-късно осъзнавам колко си ми бил полезен и необходим.


Толкова го обичам този наш език. Няма друг език, на който да мога да пиша с тая увереност. Мога да затворя устите на всякакви нахални англоговорящи или испански батки, но изчерпателна и бърза, мога да съм само на български.


Днес съм като бомба със закъснител, прекалено бърза бомба със закъснител. Търпение, бе Моника. Като Хирошима съм, хора. Не знам къде ще избухне цялата тая енергия, която съм генерирала. Не спирам да говоря, не спирам да тормозя кого ли не. Имам по десет идеи и по 5 бизнес плана на ден. И някой трябва да ме укроти, жестоко. Добре, че имам Тау, който знае как да ме успокоява, или поне му позволявам да си мисли, че е така. Всички, които наспамих с предложения, простете ми. Истината е, че аз никога няма да съм богата, просто защото опитвам всякакси да не съм алчна. Не ме интересува дали съм чистачка или мениджър. Интересува ме само да имам чистота на ума и да ми е подредено в главата. Това е всичко, което искам. И мир и любов... Мир и любов и на вас.

Отивам да медитирам, не се издържам. Някой да ми пусне Азис!


ПС: Излизайки от вкъщи си пуснах войс рекордъра. Записала съм го тоя текст. 15 минути говорене, а това тук са само три от него...

Тоя блог трябва да стане влог, скоро, иначе ще ми се изпише писането или ще ми гръмне главата, или ще откача съвсем.

Благодаря ви за вниманието. Продължението скоро, само малко търпение.

To be continued дет са вика.

103 visualizaciones0 comentarios

Entradas Recientes

Ver todo