Buscar
  • Monika Uzunova

Честито съединение!



Да пораснеш не е лесно. Но препоръчвам с две ръце.

Порастването е болезнен процес, трансформиращ и никоя трансформация не минава без предварително разпарчатосване. Порастването е процес на отчуждаване от себе си, на неразбиране на себе си, на отхвърляне и на тотално объркване. Кой съм аз за Бога? Кво правя с живота си? За какво ми е тоя живот като нямам това, което съм искал , никога няма да го имам и не искам абсолютно нищо друго...Защо да живея, като това е постоянна, прекалено многочасова болка. Почивам си от негативния глас в главата ми само докато спя и с отваряне на очите си се почва същата песен със същия глас. Ти, Моника си лайно и за нищо не ставаш...само това. Никое слънце, никоя усмивка, нищо и никой не е способен да спре гласа в главата ти. Искаш да чуеш точно този човек, за да те измъкне, но него го няма. Не го е имало или си е отишъл.. завинаги. А мислиш, че сам не можеш...

Можеш и още как!

Наскоро ми попадна следната информация:

Думата "депресиран"

се произнася фонетично като "дълбока почивка" (DEEP REST). Можем да разглеждаме депресията не като психично заболяване, а на дълбоко ниво като абсолютно и много неразбираемо състояние на дълбок мир, нужен ни, когато сме напълно изтощени от тежестта на фалшивото аз, от историята за това кои сме, измислена и разказана от нашия ум.

Депресията е несъзнателна загуба на интерес към второразредния живот. Това е желанието да "умрем" за фалшивото и да се освободим от изтощителната драма на индивидуалността.

Депресията изисква духовна трансформация, тя трябва да бъде чута и разбрана, а не да се лекува с лекарства. Депресията не е срамна. Това е древна покана за почивка.

Джеф Фостър


Да умра. Това искам. Не, не искам дори да умирам, не искам близките ми да страдат заради смъртта ми, обаче Господи, искам да изчезна, да ме няма, да не съм се случвала никога. Изтрий ме, бе Боже. Дай друга дъщеря на майка ми, друга жена на мъжа ми и ме приключи. Не е ли стигнала дигиталната революция до тебе, Господи, да отвориш програмата на живота, да кликнеш два-три бутона и да ме няма и никога да не съм била? Толкова несъвършена си ме направил, че със сигурност си допуснал някоя грешка.

Обаче Господ, пичове, ако го има, не прави грешки...Всеки живот е точно толкова ценен, колкото другия. Човекът, който проси на улицата е точно толкова важен, колкото CEO-то на фирмата ви. Кметът или овчарят, затворникът и монахът...всички са се случили с причина. Дали е Господ, свръхсила някаква, или прищявка на природата, някой е искал да си тук и да си точно толкова съвършено несъвършен . Да те има...

Има случайности, които ни подсказват какво да правим, накъде на вървим, на нас остава да кракнем само въпроса Защо?

Защо те тегли точно Италия, Испания, Щатите или Мароко? Защо те привлича точно този човек, защо харесваш точно тази песен, защо се сприятеляваш с точно тези хора..


Ако не се чувстваш добре там, където си, честито...имаш рани за човъркане. И ще боли!


Бях обещала да ви разкажа за несподелена любов номер три, обаче аз тая история съм я разказала на когото трябва и в момента в главата ми звучи по съвсем друг начин.

Най-голямата ви несподелена любов обикновено не е някой друг, а вие самите. Защото трябва да се обичате с цялото си същество, ако искате да сте в мир и любов, и единство с останалите.


Честито съединение. Не забравяйте за силния ни български, човешки дух. Защото го има.



47 visualizaciones0 comentarios

Entradas Recientes

Ver todo